Балон или добре оценени активи

Все повече световноизвестни инвеститори от ранга на Джордж Сорос, Карл Айкан, Джефри Гъндлач, Дейвид Тепър, които управляват хедж фондове с активи, по-големи от годишния БВП на цели държави (България включително), се изказват, че пазарът на акции се е превърнал в балон, пазарът на имотите в много от развитите страни също се възстанови след кризата и редица имоти се търгуват на рекордни исторически максимуми. Акциите в САЩ и някои европейски борсови пазари се търгуват на исторически максимуми, облигациите с цялата гама от срочности се търгуват при рекордно ниска доходност. В същото време редица борсово търгувани стоки, се търгуват близо до дългогодишните си минимуми, заради превишението на предлагането над търсенето. Нулевите или дори отрицателните лихви по депозитите и отрицателната доходност, при която се търгуват много от правителствените облигации допълнително правят пъзела пред институционалните инвеститори още по-труден за разгадаване.

Истината е, че рекордно ниските лихви, които се използват и за сконтирането на очакваните парични потоци от дадена инвестиция, правят настоящата им стойност рекордно висока, т.е. цената която инвеститорите са готови да платят. Поради тази причина е много вероятно някои активи просто да са добре оценени, макар мнозина да ги определят като балони.

Политиката на рекордно ниски лихви на големите централни банки и програмите им за изкупуване на активи спасиха света от дълбока криза, подобна на 30-те години на миналия век, но определено обърнаха света на инвеститорите с главата надолу, що се отнася до изискуема норма на възвръщаемост, стойност на активите и цената им. Централните банки обаче се превръщат във все по-големи държатели на правителствен дълг и без техните покупки правителствата от Америка до Азия няма да могат да финансират дефицита и да рефинансират дълговете си при толкова ниски лихви. Планините от правителствен дълг и покупките на централните банки, които подпомагат евтиното му обслужване, може би седят в основата на един самподхранващ се механизъм, от който при настоящата конюнктура изход не се вижда, единственото решение е да продължава да действа както досега.

Акциите в САЩ и Европа се отдръпнаха от историческите си максимуми и направиха лека корекция през седмицата. Щатският суров петрол с доставка през септември поскъпна с 9% за седмицата, до 48.5$ за барел, реализирайки най-доброто представяне от месец март насам. Това над 20%-но поскъпване на петрола от скорошното му дъно по-скоро се дължи на спекулативен интерес, а не на фундаментални фактори, т.е. то не е устойчиво и по-скоро представлява корекция на дългосрочния възходящ тренд.

През изминалата седмица акциите, търгувани на българския капиталов пазар поскъпнаха до едногодишен максимум, измерено през изменението на борсовия индекс SOFIX, като дивидентната доходност и капиталовите печалби се превръща във все по-работеща алтернатива на ниските лихви по депозитите и големият размер на инвестициите и по-трудната диверсификация при инвестирането в имоти.