Размисли и факти около еврооблигационната емисия на България-коментар за сп. Икономика

На 2 юли станаха ясни резултатите от пласирането на българските еврооблигации на стойност 950 млн.евро. Емисията бе реализирана много успешно, като търсенето надвишаваше предлагането над 6 пъти. Постигнатата доходност до падежа от 4.44% и купон от 4.25% са добър атестат за доверието на международната инвестиционна общност във време, когато страни от региона на ЦИЕ и някои стари страни членки на ЕС се финансират при значително по-неблагоприятни условия. Емисията е свиделство за добрата работата на Министерството на финансите, което с действията си убеди инвестиорите в платежоспосбността на страната. 
Плюсовете от евроемисията освен по-малките плащания за фиска за лихви, са че в международните финансови среди България бе споменавана с добро, а изненадващо ниските лихви евентуално ще се прехвърлят и в по-ниски лихви за реалния сектор. Колкото повече са добрите новини за България толкова по-големи стават шансовете за насочване на международния инвестиционен радар към страната.
Пазарните факти говорят, че инвеститорите вярват на България
Българското правителство успя да получи по-ниска купонна лихва и по-ниска доходност до падежа спрямо повечето страни от ЦИЕ, които са реализирали еврооблигационни емисии през последната година. В този ред на мисли МФ успешно се справи със задачата да намери средства, с които да рефинансира падежиращи задължения. Редица страни от Еврозоната като Гърция, Италия, Испания, Ирландия, Португалия се финансират при по-високи нива, спрямо българското правителство.
таблица 1. Постигната доходност до падежа по време на пласирането на емисия евроболигации, за избрани страни
Държава    Кредитен рейтинг    Размер на емисията    Дата на емисията    Матуритет на емисията    Купон, в %    Доходност до падежа, %
България    (M/S&P):  Baa2/BBB    0.95 млрд.€    09.7.2012    09.7.2017    4.25%    4.44%
Словакия    (M/S&P/F):  A2/A/A+    1.5 млрд.$    21.5.2012    21.5.2022    4.38%    4.49%
Украйна    (M/S&P/F): B2/B+/B    2 млрд.$    24.7.2012    24.7.2017    9.25%    9.25%
Турция    (M/S&P/F): Ba2/BB/BB+    2 млрд.$    12.1.2011    14.1.2041    6.00%    6.25%
Хърватия    (M/S&P/F): Baa3/BBB-/BBB-    1.5 млрд.$    27.4.2012    27.4.2017    6.25%    6.37%
Хърватия    (M/S&P/F): Ba2/BB/BB+    2.5 млрд.$    26.1.2012    26.9.2022    6.25%    6.35%
Сърбия    (M/S&P/F): —/BB/BB-    1 млрд.$    28.9.2011    28.1.2021    7.50%    7.76%
Източник: Cbonds.info, МФ, МФ на съответните страни

На вторичен пазар също редица облигации се търгуват при по-висока доходност от тази на българските, т.е. правителствата в тези държави се финансират по-скъпо (виж долната таблица). При доходност от 3.67% се търгуват българските 5-годишни еврооблигации, а тези на страни като Полша, Ирландия, Италия, Хърватия, Румъния, Испания,Унгария, Турция, Русия, Португалия се търгуват в диапазона 4.48-9.93%, а книжата издадени от Гръцкото правителство се търгуват при доходност  до падежа от 61.19%, което е нормално с оглед невъзможността на странтаа да покрива задълженията си.
Странно е, че при изключително ниският си публичен дълг и бюджетен дефицит българските облигациите не се търгуват и при по-ниска доходност, но инвеститорите по света са доказали, че са ирационални и могат да останат такива за дълги периоди от време. Еманация на ирационалността на инвеститорите е факта, че цялата международна инвестиционна общност само до преди няколко години се надпреварваше да купува при ниска доходност гръцки държавни облигции, с „трипъл ей рейтинг-ААА” тогава и с „джънк рейтинг” сега. Факт е също слабата връзката между доходността до падежа по държавните облигации и бюджетните дефицит и дълг. Една от причините България да не се финансира още по-евтино, е че не е достатъчно разпознаваемо име на международните капиталови пазари, т.е. въпрос на имидж  в случая.
таблица 2. Котировки вторичен пазар и индикатори за фискалното здраве, за избрани страни
Държава    Доходност до падежа на 5-год. държав. еврооблигации    Правителствен дълг / БВП за 2012г., в %    Бюджетно салдо / БВП за 2012г., в %
Дания    -0.014    51.33    -5.86
Швейцария    -0.007    48.9    0.165
Германия    0.222    78.87    -0.8
Великобритания    0.484    88.4    -7.95
Финландия    0.501    51.57    -1.44
Холандия    0.515    70.12    -4.52
Франция    0.789    89.02    -4.57
Швеция    0.86    35.54    -0.1
Норвегия    1.223    49.6    14.2
Белгия    1.224    99.11    -2.88
България    3.669    16.3    -1
Полша    4.483    55.69    -3.23
Ирландия    5.32    113.13    -8.47
Италия    5.825    123.6    -2.38
Хърватия    6.136    52.751    -4.672
Румъния    6.55    34.22    -1.864
Испания    7.169    79.04    -6.02
Унгария    7.22    76.25    -3
Турция    8.1    36.04    -1.738
Русия    8.67    8.37    0.586
Португалия    9.933    112.4    -4.53
Гърция    61.185    153.24    -7.2
Източник: Данни към 23.07.2012 (11:30 ч.) Forexpros.com, Bloomberg.com, IMF, Собствени изчисления

Отличен „6” за Дянков и среден „3” за българската икономика
Погледнато от друга страна, ниските дефицит и публичен дълг, и малкото преразпределение през бюджета носят отлични оценки за министър Дянков и му подковават високи международни постове за в бъдеще, когато вече няма да е министър на финансите. Стриктното придържане към строга фискална диета, ниските данъци и слабото участие на публичния сектор в икономиката, спрямо средноевропейските стандарти води до множество потупвания по рамото от разни политици и официални лица в Европа и от дълговите пазари най-вече. Последните се влияят основно от способността на правителството да изплаща в срок и в пълен размер задълженията си.
В същото време изтъкването на България като фискален първенец на фона на слаборазвитата българска икономика и на фона на ниския стандарт на живот буди иронични усмивки и подмятания пак на същите тези европейски официални лица и анализатори.
Ниският процент на бюджетни разходи за образование спрямо БВП, липсата на стимули за стартиращи бизнес начинания и за малките и средни предприятия, и липсата на ефективни мерки за животновъди и земеделски производители (освен зърнопроизводителите) води до факта, че работната сила в България е необразована и слабо подготвена спрямо средноевропейските нива, над 70% от хранителните стоки в магазините са внос, а малките и средни предприятия стават все по-малко. Стартирането на малък бизнес е изключително рисково начинание, като редица анализи показват, че над половината от начинанията се провалят до четвъртата година от съществуването си. Именно затова стартиращите начинания трябва да бъдат подкрепяни, така както всяко малко дете се нуждае от специални грижи докато се подготви само да се справя с предизвикателствата на живота. Висока безработица, ниско заплащане, демотивирана работна сила са едновремено и фактор за ниското ниво на икономическо развитие в страната и следствие от него. От този порочен кръг може да се излезе само чрез ефективно и по-голямо преразпределение през държавния бюджет, така че да се парират множеството провали на пазара и да се насърчи предприемачеството, което създава работни места и благосъстояние.  Голямото презразпределение на бюджета ако се трансформира в самоцелно увеличаване на заплати, пенсии и социални придобивки няма да ни отведе по-далеч от там, където стигнаха южноевропейските страни. Става дума за ефективни държавни разходи и политики, а тук има много какво да научим от държавите от Скандинавия, от Израел, Сингапур и комунистически Китай дори.
Очевидно ниските данъци не привлякоха като магнит чуждестранни инвеститори, които да отворят хиляди работни места, създаващи висока добавена стойност и да носят валутни резерви. Чуждестранни инвеститори  се търсят проактивно и биват обгрижвани всячески, а не както българските управляващи през последните няколко правителства. Мерцедес отвори завод в Унгария, а Фиат в Сърбия, и разкриха хиляди работни места до голяма степен заради стотици милиони евро правителствени стимули.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *