Отличен „6” за Дянков и среден „3” за българската икономика

Ниските дефицит и публичен дълг, и малкото преразпределение през бюджета носят отлични оценки за министър Дянков и му подковават високи международни постове за в бъдеще, когато вече няма да е министър на финансите. Стриктното придържане към строга фискална диета, ниските данъци и слабото участие на публичния сектор в икономиката, спрямо средноевропейските стандарти води до множество потупвания по рамото от разни политици и официални лица в Европа и от дълговите пазари най-вече. Последните се влияят основно от способността на правителството да изплаща в срок и в пълен размер задълженията си.
В същото време изтъкването на България като фискален първенец на фона на слаборазвитата българска икономика и на фона на ниския стандарт на живот буди иронични усмивки и подмятания пак на същите тези европейски официални лица и анализатори.
Ниският процент на бюджетни разходи за образование спрямо БВП, липсата на стимули за стартиращи бизнес начинания и за малките и средни предприятия, и липсата на ефективни мерки за животновъди и земеделски производители (освен зърнопроизводителите) води до факта, че работната сила в България е необразована и слабо подготвена спрямо средноевропейските нива, над 70% от хранителните стоки в магазините са внос, а малките и средни предприятия стават все по-малко. Стартирането на малък бизнес е изключително рисково начинание, като редица анализи показват, че над половината от начинанията се провалят до четвъртата година от съществуването си. Именно затова стартиращите начинания трябва да бъдат подкрепяни, така както всяко малко дете се нуждае от специални грижи докато се подготви само да се справя с предизвикателствата на живота. Висока безработица, ниско заплащане, демотивирана работна сила са едновремено и фактор за ниското ниво на икономическо развитие в страната и следствие от него. От този порочен кръг може да се излезе само чрез ефективно и по-голямо преразпределение през държавния бюджет, така че да се парират множеството провали на пазара и да се насърчи предприемачеството, което създава работни места и благосъстояние.  Голямото презразпределение на бюджета ако се трансформира в самоцелно увеличаване на заплати, пенсии и социални придобивки няма да ни отведе по-далеч от там, където стигнаха южноевропейските страни. Става дума за ефективни държавни разходи и политики, а тук има много какво да научим от държавите от Скандинавия, от Израел, Сингапур и комунистически Китай дори.
Очевидно ниските данъци не привлякоха като магнит чуждестранни инвеститори, които да отворят хиляди работни места, създаващи висока добавена стойност и да носят валутни резерви. Чуждестранни инвеститори  се търсят проактивно и биват обгрижвани всячески, а не както българските управляващи през последните няколко правителства. Мерцедес отвори завод в Унгария, а Фиат в Сърбия, и разкриха хиляди работни места до голяма степен заради стотици милиони евро правителствени стимули.