Наближава ли продажбата на Булгартабак холдинг?
Станалата вече легендарна приватизация на Булгартабак холдинг може би е вече към своя край, след като за нея се заговори още по времето на правителството на ОДС. Не случайно на пресконференцията, на която от Агенция за приватизация представиха новата процедура, изпълнителният директор на Агенцията спомена, че представител на един от кандидат-купувачите се е пошегувал, че вероятно българската държава е национализирала тютюневия холдинг, щом отново започва процедура за приватизация. Булгартабак е пример затова, колко лош стопанин е държавата, дано за пореден път не стане пример и затова, колко лош продавач е държавата. В големи периоди от последното десетилетие холдингът се управляваше зле, губеше пазарен дял, често излизаше на загуба или на минимални печалби, при положение че тютюнопроизводството е един от най-стабилните и печеливши бизнеси в световен мащаб въпреки всички опити за ограничаване на тютюнопушенето. Сегашното ръководство на холдинга неведнъж е наблягало на това, че все пак компанията е запазила значителен пазарен дял въпреки либерализирането на пазара, но това очевидно не е резултат от добър мениджмънт и съвременни маркетинг и търговски практики, а е по-скоро следствие на навиците на тютюнопушачите у нас. Елементарни управленски неудачи прозират от финансовите отчети на дъщерните компании, като например отрицателният финансов резултат на Благоевград БТ за първото тримесечие на тази година. Въпреки силния ръст на продажбите и на оперативната печалба, крайният финансов резултат е отрицателен поради лошо или никакво управление на валутния риск. Очевидно отслабването на щатския долар е довело до нетни отрицателни валутни разлики от 3.6 млн. лева. За да сме справедливи към държавния мениджмънт на Булгартабак през годините, трябва да отбележим и някои успехи като силното нарастване на износа през последните години, което напрактика запазва финансовото състояние на групата на добро ниво. Добри думи могат да се кажат и за политиците, поне що се касае до успешната, прозрачна и на добра цена продажба на три от бившите дъщерни компании на холдинга – двете в Пловдив и тази в Стара Загора. Не може да не се отбележи, че и при трите компании приватизацията се осъществи с единствен критерий цена и посредством прозрачността, която предлага инфраструктурата на Българска Фондова Борса.
През годините ставахме свидетели на няколко опита за приватизация на компанията майка заедно с двете основни фабрики в София и Благоевград, които обаче всеки път се сблъскваха с нечии политически и икономически интереси, което приключваше с пореден провал на раздържавяването, с някоя министерска или директорска оставка и други подобни. Обикновено за всичко това се обвиняваше ДПС, но е факт че липсата на смелост у политици от други партии си каза думата. Електоратът, който е свързан по един или друг начин с тютюнопроизводството в България, като че винаги беше по-важен от интересите на всички останали българи.
Какво можем да очакваме този пъти има ли нещо по-различно в новата процедура? И този път в критериите, по които ще се класират кандидат-купувачите прозират непазарни, непрозрачни и икономически необосновани интереси. От възможните 100 точки за оценка на офертите цели 60 са свързани с предложенията за изкупуване на тютюн – родно производство. Някак външният наблюдател остава с впечатлението, че Агенция за приватизация търси пласмент на българския тютюн, а не на Булгартабак холдинг. Не е ясно на кой политик или държавен чиновник може да хрумне подобна структура на критериите за оценка, но отсега е ясно, че тя ще понижи цената на холдинга, нещо повече абсурдното надлъгване между купувачите по критериите за изкупуване на тютюн може да доведе дотам, че най-високата ценова оферта да не спечели конкурса. Със сигурност не можем да отдадем избраните критерии на съветите на консултанта Ситигруп. В цял свят основен критерий при подобни сделки е цената, а при нас тя формира само 35 от възможните 100 точки. Още по-абсурдно е на купувача да се вменяват задължения за изкупуване на български тютюн при положение, че отдавна Булгартабак не е основен играч на този пазар, като дори родният тютюнев холдинг често не успява да си набави необходимите количества от родния пазар и внася допълнително тютюн. Не е ясно и как държавата си представя, че ще може да следи ефективно и успешно за спазване на поетите ангажименти от бъдещия купувач по отношение на изкупуването на тютюн. Опитът от предишни приватизационни и концесионни сделки го доказва. За да може да се осъществи този контрол ще е необходим административен капацитет, който ще струва пари на данъкоплатеца, евентуални дълги съдебни спорове с новия собственик и т.н. И въпреки това държавата ще жертва възможността да получи по-висока цена за Булгартабак в настоящето, когато всеки лев в държавния бюджет е от значение. Последният критерий, който носи 5 точки, е предложението за размер на инвестициите. Булгартабак холдинг и до момента винаги е генерирал достатъчно големи парични потоци, които са позволявали реализация на необходимите инвестиции, както и изплащане на значителни дивиденти на държавата, така че полезността на този критерий също може да бъде поставена под съмнение. Когато стана дума за дивидент не може да не си зададем въпроса, какво ще предприеме държавата на предстоящите общи събрания на акционерите на двете фабрики в София и Благоевград и на компанията майка, тъй като в тях има натрупани значителни кешови позиции от реализираните печалби и най-логично е значителна част от тях след приспадане на необходимия на дружествата оборотен капитал да се разпределят като дивидент, а не да останат в ръцете на бъдещия собственик.
Обект на критики определено може да бъде и изискването на запазването на броя на персонала на холдинга, което явно е наложено от синдикатите, които никога не са били добър съветник при преструктуриране или приватизация на държавни предприятия. Булгартабак холдинг винаги е бил значително по-неефективен от големите играчи на пазара на тютюневи изделия. У нас в производството на 1 млрд. къса цигари са заети близо два пъти повече души в сравнение с гигантите British American Tobacco и Philip Morris. Подобна теза още преди години изказа един от бившите директори на холдинга Христо Лачев, който настояваше, че за производството на холдинга е необходима само една фабрика с персонал от 1000 души, а не настоящите 2400 души, заети в структурата на холдинга. За да бъдем коректни трябва да кажем, че зад тази голяма цифра персонал стои и огромната администрация на самия холдинг, която е основната причина за по-ниската ефективност, а не персонала зает в двете основни фабрики в София и Благоевград, които са под 1500 души. Винаги в България говорим, че е крайно време да се отърсим от етикета „страна с евтина работна ръка”, но той неизбежно ще си стои дотогава, докато поставяме социалните въпроси пред икономическата ефективност, защото само максимално рационалният и ефективен бизнес може да плаща високо трудови възнаграждения. Нищо не пречеше на държавата да заложи само на критерия „цена”. Тогава щяха да се получат няколко десетки милиона в повече, които можеха да се насочат към ненужния персонал на холдинга и към програми за преквалифициране на тютюнопроизводителите, които да започнат да се занимават с друг вид земеделие. Иначе те ще продължат да искат субсидии от правителството, а то противно на европейските изисквания ще се принуждава да им отговаря положително под една или друга форма, за да потуши недоволството.
По моему високите изисквания към потенциалните стратегически и финансови инвеститори също не са особено добра идея, защото силно ограничават конкуренцията в предстоящия конкурс. Значително се намалява шансът Булгартабак холдинг да има български купувач, а историята показва, че българските предприемачи в някои случаи са готови да платят по-висока цена от чуждестранните. Освен това не са малко случаите в близката инвестиционна история, когато по-малки фирми купуват свои по-големи конкуренти, което малко или много поставя под въпрос целта на АП „да не продаде кон за кокошка”. Все пак ако заявеният интерес от трима стратегически и още толкова финансови инвеститора се реализира в подадените оферти, ще можем да кажем, че се е получило достатъчно силно състезание.
Каква цена можем да очакваме за близо 80% от капитала на Булгартабак холдинг. За относително ниската цена, която вероятно ще се постигне, можем да виним забавената с цяло десетилетие приватизация. Когато започна да се говори за раздържавяване, холдингът спокойно можеше да бъде продаден за сума близка до 1 млрд. лева. Според някой оценки през 1999 година той е струвал между 700 и 800 млн. евро. За илюстрация на това, какво пропуснахме през годините като държава, може да послужи и цената, която Сърбия получи през 2003 година за двете си тютюневи фабрики, които са сходни по капацитет с нашия Булгартабак холдинг. Тя договори двете си основни фабрики за производство на цигари – „Дуванска индустрия Ниш“ и „Дуванска индустрия Вране“ за общо 605 млн. евро, което тогава надхвърли с много очакванията на продавача. Купувачи бяха Philip Morris и British American Tobacco. Philip Morris Holland, поделение на Philip Morris плати 518 млн. евро за 66.45% от „Дуванска индустрия Ниш“, а BAT предложи 87 млн. евро за 67.81% от по-малката фабрика „Дуванска индустрия Вране“. Като недобра стратегия можем да оценим това, че още когато сегашното българско правителство заговори за приватизация на Булгартабак холдинг, публично се завъртя цифрата от 100 млн. евро като минимална цена на държавния дял. Въпреки че в последствие от официалните лица многократно се избягваше споменаване на конкретна цифра, депозитът за участие в настоящия конкурс от 10 млн. евро също навежда на мисълта, че споменатата по-горе цифра е минимумът, който държавата очаква. Неизбежно тази цифра ще бъде ориентир за потенциалните купувачи, въпреки че при едно публично наддаване през борсата или чрез публичен търг без други ограничаващи критерии можеше да се постигне значително по-висока цена. Ще бъде изненада, ако в крайна сметка България получи много по-висока цена от тези вече прословути 100 млн. евро.
В крайна сметка единственото положително в поредния, пети опит за приватизация на холдинга, е високата вероятност тя все пак да бъде факт след няколко месеца. Монолитното, еднопартийно правителство на ГЕРБ дава надежди, че този път сделката ще се случи. Другият положителен момент е, че настоящото ръководство на холдинга успя значително да подобри финансовото му състояние, което да го направи атрактивен за купувачите, но както се казва в известната българска поговорка „Пилците се броят на есен”. Тогава сделката би трябвало да бъде факт и тогава ще можем да оценим категорично настоящата процедура.