Идва времето да заместим депозитите с други инвестиционни алтернативи
Лихвите по срочните депозити се намират на най-ниската си стойност за последните 4 години. Бизнесът в момента може да се радва на доходност от около 3% за своите депозити в лева и евро, със срочност до една година, при доходност от 6.8% за депозити в лева и 5% за тези в евро. Домакинствата сключват срочни депозити с матуритет до една година при лихва от 4.7% за левовите депозити и 4.2% за тези в евро, а в края на 2008 година, банките са им давали съответно 8 и 6.1% за аналогични депозитни продукти. Лихвите по депозитите продължават да падат и скоро притежателите на влогове ще потърсят алтернатива, която поне да защити средствата им от инфлацията, т.е. от обезценка. Домакинствата главно трупаха пари в банкови сметки не само заради високите депозитни лихви, но и заради страха от оставане без работа и страха от започване на ново бизнес начинание, заради липсата на ясни перспективи. Сега банките се оказха свръх-ликвидни и започнаха да предлагат все по-ниска депозитна доходност на своите клиенти.
Алтернативи на депозитите са ясни- недвижими имоти, животозастраховки, вноски в доброволен пенсионен фонд, инвестиционни фондове, лични инвестиции на финансовите пазари, предмети на изкуството, личностни инвестиции в образование и преквалификация. Палитрата от инвестиционни алтернативи е богата, както от към очаквана доходност, така и от нивото на риск, което се поема. България е с относително млада пазарна икономика и естествено проникването на недепозитните и неимотните алтернативи за инвестиране е слабо, но по всичко личи, че инвестиционните алтернативи на депозитите ще станат модерни, не само заради вътрешното търсене, но и заради външното такова. Обект на настоящата статия е инвестирането в акции като алтернатива на депозитите.
Българският фондов пазар ще е притегателна сила за инвестиционните алтернативи
Подобно на всички фондови пазари по света българският капиталов пазар се балонизира през 2007-ма година, като на борсата се търгуваха 7 компании с пазарна капитализация от над един млрд.лева, при положение, че сега нито една от ликвидните борсови компании не може и да си мечтае за 1/3 от тази пазарна оценка. В началото на март 2009 БФБ формира своето дъно след месеци на разпродажби, като акциите се обезцениха средно с 90%. Подобна бе картината на повечето фондови пазари от региона на Централна и Източна Европа, но към днешна дата повечето от тези пазари са възстановили голяма част от изгубеното, а акциите в Турция регистрират рекорд след рекорд, заради силната турска икономика, движена от износа на промишлени стоки и нарастващото вътрешно търсене.
За периода от минимума на фондовия пазар за избрани страни от ИЦЕ (който е или в края на 2008 г. или в началото на 2009 г. -виж долната графиката), до края на 2012 г. са реализирани доходности в порядъка на 19 -33% за акциите в Сърбия, Словения и България и впечатляващите 200-260% за борсите в Естония, Русия и Турция. Тук става въпрос за номинална доходност без тя да е коригирана с темпа на инфлация и евентуални курсови обезценки, но е достатъчно красноречива за изключително слабото представяне на българския капиталов пазар и за потенциала, който има ако се опита да догони пазарите в Прибалтика или дори борсата в Букурещ.
Българските акции са силно подценени и затова говори и световноизвестният инвеститор Джим Роджърс, в свое интервю относно фондовите пазари с добри перспективи, направено в средата на януари, като освен България като добро място за инвестиции споменава още Китай, Мианмар, Русия и Турция. Трябва да сме горди, че сме включени във „великолепната петорка на Джим”. Той изхожда от стабилните макроикономически показатели на страната ни и благоприятната данъчна среда, като отправна точка на своята стратегия, която изглежда се е доказала като работеща с десетилетията му борсов стаж.
Фактори, които говорят в полза на едно поскъпване на акциите, което евентуално ще се развие през следващите години:
• Българските акции, в частност SOFIX-компаниите изостават значително във възстановителната си фаза, спрямо аналозите си от ЦИЕ.
• Доходността по 5-годишните новоемитирани облигации спадна до рекордно ниски стойности (1.8% към 18 януари 2013 г.), за български дълг, пласиран и търгуван извън българския пазар, което говори за високо доверие на международната инвестиционна общност към българската икономика.
• Текущата сметка за поредна година ще е положителна или с малък минус-това говори за възстановена външна конкурентоспособност.
• Преките чуждестранни инвестиции се увеличават, и то в промишлеността, а не в неустойчивите за икономическия растеж сектори на имоти и финансови услуги.
• Брутния външен дълг бързо се понижава и сигнализира разчистването, на натрупаните по време на кредитния бум външноикономически дисбаланси.
• Ниска публична задлъжнялост.
• Почти балансиран държавен бюджет.
• Ниска инфлация, с ниво под средните за страните от еврозоната и целия ЕС.
• Ликвидността влята в световната икономика от ЦБ на САЩ, Англия, Япония и ЕЦБ рано или късно ще се прехвърли и в страните от ЦИЕ, които предлагат повече възможности за висока доходност.
Фактори, които биха попречили реализирането на борсовата алтернатива
• Депресията на пазара на труда продължава да бъде спирачка възстановяването на фондовия пазар. За случването на така начертания сценарий е нужно и ситуацията на пазара на труда да започне да се подобрява Безработицата . Крехкото икономическо възстановяване в България върви при намаляваща заетост, което разбира се води и до покачване на производителността на труда, което е един малък плюс, но като цяло показва, че фирмите са плахи в очакванията си за поръчки и не наемат нови служители, а вътрешното търсене е депресирано от армията безработни, които ограничава разходите си до екзистенц-минимума си.
• Политическа несигурност при невъзможност за бързо формиране на правителство, или пък при рязка смяна на курса на стабилната и предсказуемата макроикономическа политика.
• Глобални шокове от всякакво естество (военни конфликти, природни бедствия, държавни фалити и прочее).